15 ago 2007, 22:12

В подплатените облаци

  Poesía
713 0 8
 

В подплатените облаци

Когато погледнеш

Намираш ли сили

Да спреш да летиш

Крилете запечатали устните в себе си

Кълват до въздишки преди да заспиш

Моя малка искрена...

Сирена

В златото си се разровила

Търсиш изхабени

Фотографии

Изложби

Да покажеш, че и ти си имала някога

Нещо да носиш

На раменете си

Чувал пълен с желания

И спомени...


Спомен едно:

„Вървим

Тъмно е

Пътека

В резервата дивите животни оглеждат

Двама изгубили себе си"


Две:

„По тротоарите са се наредили бездомните

И с фалшиви молби

Написани на картон

Преживят

Останалото от снощи"


Нереален спомен:

„Подплатените облаци

Намирисват на старо

Ръждиви петна

Заключени катинари

Врата"


Отвъд

В морското шумене на колите

Града целува с прашните си пръсти


Време е

Намятам те с одеялото

Излизаме от къщата

И босо начало

Ни казва да тръгваме


15.08.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • докосвала съм се и до неща които не са в сайта-поезия картини и фотографии-Декстър има талант и ни го предсавя.Зависи кой какво иска да види,както и в това прекрасно стихотворение
  • Чела съм ги... Поне тези, които ги има в сайта.
  • Подканвам всички, които харесват поезията на Десислав да прочетат старите му стихове и тогава пак ще си говорим...
  • определена оригиналност лъха от произведенията ти- може би щипка Емили Дикинсън
  • Да, невероятно наистина! Ставаш все по-добър!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...