Aug 15, 2007, 10:12 PM

В подплатените облаци

  Poetry
711 0 8
 

В подплатените облаци

Когато погледнеш

Намираш ли сили

Да спреш да летиш

Крилете запечатали устните в себе си

Кълват до въздишки преди да заспиш

Моя малка искрена...

Сирена

В златото си се разровила

Търсиш изхабени

Фотографии

Изложби

Да покажеш, че и ти си имала някога

Нещо да носиш

На раменете си

Чувал пълен с желания

И спомени...


Спомен едно:

„Вървим

Тъмно е

Пътека

В резервата дивите животни оглеждат

Двама изгубили себе си"


Две:

„По тротоарите са се наредили бездомните

И с фалшиви молби

Написани на картон

Преживят

Останалото от снощи"


Нереален спомен:

„Подплатените облаци

Намирисват на старо

Ръждиви петна

Заключени катинари

Врата"


Отвъд

В морското шумене на колите

Града целува с прашните си пръсти


Време е

Намятам те с одеялото

Излизаме от къщата

И босо начало

Ни казва да тръгваме


15.08.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • докосвала съм се и до неща които не са в сайта-поезия картини и фотографии-Декстър има талант и ни го предсавя.Зависи кой какво иска да види,както и в това прекрасно стихотворение
  • Чела съм ги... Поне тези, които ги има в сайта.
  • Подканвам всички, които харесват поезията на Десислав да прочетат старите му стихове и тогава пак ще си говорим...
  • определена оригиналност лъха от произведенията ти- може би щипка Емили Дикинсън
  • Да, невероятно наистина! Ставаш все по-добър!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...