Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
27 февр. 2008 г., 21:45

В пореден спомен впускам се, амиго...

823 0 17
 


В пореден спомен впускам се, амиго...

Нощта настъпва и забулва мрак.

Душата ми, все търсеща, примига,

оплискана от „светлината" на деня...

И размислите глождят ми сърцето,

опората се губи във мъгла,

денят... ах, този ден тъй вихрен,

напомня ми потопа на света...

Защо ли тук сме се родили?

Защо създаден разума рушим?

Защо ний, близък наскърбили,

след туй не можем дълго да заспим?

Въпросите отекват в тишината.

Заплаква тя от болката във мен.

Недей да плачеш, тишина, почакай,

надеждата върни, за светъл ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0