Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Feb 27, 2008, 9:45 PM

В пореден спомен впускам се, амиго...

  Poetry » Other
820 0 17
 


В пореден спомен впускам се, амиго...

Нощта настъпва и забулва мрак.

Душата ми, все търсеща, примига,

оплискана от „светлината" на деня...

И размислите глождят ми сърцето,

опората се губи във мъгла,

денят... ах, този ден тъй вихрен,

напомня ми потопа на света...

Защо ли тук сме се родили?

Защо създаден разума рушим?

Защо ний, близък наскърбили,

след туй не можем дълго да заспим?

Въпросите отекват в тишината.

Заплаква тя от болката във мен.

Недей да плачеш, тишина, почакай,

надеждата върни, за светъл ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0