Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Feb 27, 2008, 9:45 PM

В пореден спомен впускам се, амиго...

  Poetry » Other
825 0 17
 


В пореден спомен впускам се, амиго...

Нощта настъпва и забулва мрак.

Душата ми, все търсеща, примига,

оплискана от „светлината" на деня...

И размислите глождят ми сърцето,

опората се губи във мъгла,

денят... ах, този ден тъй вихрен,

напомня ми потопа на света...

Защо ли тук сме се родили?

Защо създаден разума рушим?

Защо ний, близък наскърбили,

след туй не можем дълго да заспим?

Въпросите отекват в тишината.

Заплаква тя от болката във мен.

Недей да плачеш, тишина, почакай,

надеждата върни, за светъл ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0