В последните минути на Декември
В последните минути на Декември,
Замислена, край снежната елха
Припомням си пак дните свои земни…
Да… бях на дъното, но бях и на върха!
Падах, ставах и летях отново,
До край преследвах своите мечти…
Живях, руших, градих наново,
Влюбвах и разлюбвах се почти…
Познах и щастието и тъгата,
Надеждата ми носеше лъчи…
Със Вяра осветявах тъмнината
И вглеждах се във Божиите очи...
В тях виждах образа му си светъл,
В тях виждах аз безброй звезди...
И Бог пред мен се бе възнесъл,
И галеше ме с своите коси...
Благословена аз седях до Него,
Усещах пак Любов и Доброта...
И знам, не можем днес без Него,
Той прави по-добър Света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Павлова Все права защищены
