Да можеше поне веднъж
в едно с тъгата
да падне облак черен над зората...
Но спри, небе, дъжда си хладен сдръж!
Така омаен глас на чучулига
дочувам и безброй лъчи
разнасят светъл лъх на ден... Но стига!
Дано целувка нежна края да смекчи...
От него няма как аз взор да снема,
щом видя го сияйност ме обзема...
Светлик нахален скри нощта...
Така гневи ме! ...