Няма смисъл в преследвано минало,
да се гоним със сенки от вчера,
Ще ги стигнем отново
и пак, заболи ли ни,
ще се мразим, загубено време е.

Да се мъчим и пак да проклинаме
тези дни на върнати спомени.
Любов преродена,
отново изстинала,
родена изстинала болка.

Да се върнеш назад и винаги
да се питаш - кога ли ще спрат
тези ноти на радост
измамни, пресилени,
във сърцата които звучат.


И мисли, в умора утихнали,
вече няма да се противят.
По инерция казваш,
а после отиваш си -
ще довършим другия път.

Навярно поспреш и запиташ се:
ако не се бях върнал назад?
Вярно, че днес
чувствата имаш ги,
но душите защо ни болят?

Ами аз, ами ти, ами мечтите ни -
губиш ги и ги забравяш,
и тогава, след време,
години се минали -
грешка било, осъзнаваш.


Затова нека днешният ден безпричинен е,
любовта ни причина да няма.
И целувките нежни,
искани, хиляди -
да са нова искра на промяна.


Няма смисъл в преследвани спомени
да се гоним със сенки от вчера,
ще ги стигнем отново,
и, разочаровани,
ще заспиваме с тежкото бреме...