21 jun 2010, 12:42

В преследване на спомени

713 1 0

Няма смисъл в преследвано минало,
да се гоним със сенки от вчера,
Ще ги стигнем отново
и пак, заболи ли ни,
ще се мразим, загубено време е.

Да се мъчим и пак да проклинаме
тези дни на върнати спомени.
Любов преродена,
отново изстинала,
родена изстинала болка.

Да се върнеш назад и винаги
да се питаш - кога ли ще спрат
тези ноти на радост
измамни, пресилени,
във сърцата които звучат.


И мисли, в умора утихнали,
вече няма да се противят.
По инерция казваш,
а после отиваш си -
ще довършим другия път.

Навярно поспреш и запиташ се:
ако не се бях върнал назад?
Вярно, че днес
чувствата имаш ги,
но душите защо ни болят?

Ами аз, ами ти, ами мечтите ни -
губиш ги и ги забравяш,
и тогава, след време,
години се минали -
грешка било, осъзнаваш.


Затова нека днешният ден безпричинен е,
любовта ни причина да няма.
И целувките нежни,
искани, хиляди -
да са нова искра на промяна.


Няма смисъл в преследвани спомени
да се гоним със сенки от вчера,
ще ги стигнем отново,
и, разочаровани,
ще заспиваме с тежкото бреме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...