23 сент. 2010 г., 14:47

В примката

1.2K 3 43

Вися

на

слънчев

сноп

лъчи

между

небето

и

земята.

Въже

от

страх!

А

как

горчи

под

мене

мириса

на

блато!

Ако

прережете

страха,

ще

падна

в

алчното

бунище.

Последен

прилив

на

дъха...

Вземи

ме,

Смърт!

... И

ритвам

нищото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цвети, дано не те натоварвам с такава тематика! Прегръщам те, момичето ми! ❤️
  • Много е оригинално! Наистина и визуално, и съдържателно е като въже на примка! Поздрав, Мари🌸!
  • И на мен ми е любимо, но стихотворението остана някъде в сянката на времето. Благодаря ти за специалното отношение към моята поезия! Радвам се, че твоя интерес е прескочил дири океана!
  • Ценните неща нямат минало, времето не съществува за непреходното, а хората са го създали за да оправдаят битието си..Това произведение ми е един от фаворитите.
  • Краси, къде чак назад във времето си се върнала! Стана ми мило и топличко на душата! Благодаря ти сърдечно?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...