23 sept 2010, 14:47

В примката

1.2K 3 43

Вися

на

слънчев

сноп

лъчи

между

небето

и

земята.

Въже

от

страх!

А

как

горчи

под

мене

мириса

на

блато!

Ако

прережете

страха,

ще

падна

в

алчното

бунище.

Последен

прилив

на

дъха...

Вземи

ме,

Смърт!

... И

ритвам

нищото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цвети, дано не те натоварвам с такава тематика! Прегръщам те, момичето ми! ❤️
  • Много е оригинално! Наистина и визуално, и съдържателно е като въже на примка! Поздрав, Мари🌸!
  • И на мен ми е любимо, но стихотворението остана някъде в сянката на времето. Благодаря ти за специалното отношение към моята поезия! Радвам се, че твоя интерес е прескочил дири океана!
  • Ценните неща нямат минало, времето не съществува за непреходното, а хората са го създали за да оправдаят битието си..Това произведение ми е един от фаворитите.
  • Краси, къде чак назад във времето си се върнала! Стана ми мило и топличко на душата! Благодаря ти сърдечно?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...