23 sept 2010, 14:47

В примката

1.2K 3 43

Вися

на

слънчев

сноп

лъчи

между

небето

и

земята.

Въже

от

страх!

А

как

горчи

под

мене

мириса

на

блато!

Ако

прережете

страха,

ще

падна

в

алчното

бунище.

Последен

прилив

на

дъха...

Вземи

ме,

Смърт!

... И

ритвам

нищото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цвети, дано не те натоварвам с такава тематика! Прегръщам те, момичето ми! ❤️
  • Много е оригинално! Наистина и визуално, и съдържателно е като въже на примка! Поздрав, Мари🌸!
  • И на мен ми е любимо, но стихотворението остана някъде в сянката на времето. Благодаря ти за специалното отношение към моята поезия! Радвам се, че твоя интерес е прескочил дири океана!
  • Ценните неща нямат минало, времето не съществува за непреходното, а хората са го създали за да оправдаят битието си..Това произведение ми е един от фаворитите.
  • Краси, къде чак назад във времето си се върнала! Стана ми мило и топличко на душата! Благодаря ти сърдечно?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...