Sep 23, 2010, 2:47 PM

В примката

1.1K 3 43

Вися

на

слънчев

сноп

лъчи

между

небето

и

земята.

Въже

от

страх!

А

как

горчи

под

мене

мириса

на

блато!

Ако

прережете

страха,

ще

падна

в

алчното

бунище.

Последен

прилив

на

дъха...

Вземи

ме,

Смърт!

... И

ритвам

нищото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цвети, дано не те натоварвам с такава тематика! Прегръщам те, момичето ми! ❤️
  • Много е оригинално! Наистина и визуално, и съдържателно е като въже на примка! Поздрав, Мари🌸!
  • И на мен ми е любимо, но стихотворението остана някъде в сянката на времето. Благодаря ти за специалното отношение към моята поезия! Радвам се, че твоя интерес е прескочил дири океана!
  • Ценните неща нямат минало, времето не съществува за непреходното, а хората са го създали за да оправдаят битието си..Това произведение ми е един от фаворитите.
  • Краси, къде чак назад във времето си се върнала! Стана ми мило и топличко на душата! Благодаря ти сърдечно?

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...