Sep 23, 2010, 2:47 PM
В примката
Вися
на
слънчев
сноп
лъчи
между
небето
и
земята.
Въже
от
страх!
А
как
горчи
под
мене
мириса
на
блато!
Ако
прережете
страха,
ще
падна
в
алчното
бунище.
Последен
прилив
на
дъха...
Вземи
ме,
Смърт!
... И
ритвам
нищото!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Цвети, дано не те натоварвам с такава тематика! Прегръщам те, момичето ми! ❤️
-
Много е оригинално! Наистина и визуално, и съдържателно е като въже на примка! Поздрав, Мари🌸!
-
И на мен ми е любимо, но стихотворението остана някъде в сянката на времето. Благодаря ти за специалното отношение към моята поезия! Радвам се, че твоя интерес е прескочил дири океана!
-
Ценните неща нямат минало, времето не съществува за непреходното, а хората са го създали за да оправдаят битието си..Това произведение ми е един от фаворитите.
-
Краси, къде чак назад във времето си се върнала! Стана ми мило и топличко на душата! Благодаря ти сърдечно?
-
Не мога да коментирам такъв безспорен талант, но мога да го почувствам! Благодаря Мария.
-
Върнала си се толкова назад в стиховете ми, Роси, за което ти благодаря искрено! Радвам се на постоянния ти интерес и топлото отношение към написаното от мен!
-
Моите почитания.
-
Галена,щастлива съм, че отново си дошла на гости в творческата ми градина! Такъв поет и ценител на поезията като теб,е чест за всеки, мила!
-
За идеята и за реализацията й - аплодисменти - видях го това въже...Обичам поезията ти!
-
Цяло букетче от удивителни! Благодаря ти, Боженски!Много си мил!
-
Дарче, благодаря ти че съпреживяваш така искрено стиховете ми!
-
Благодаря ти, Стела! Под мен е нищото като отрицание на стойността му, а светлината, сплетена като въже от слънчеви лъчи ме държи да не падна в бунището под краката ми. Пардон, това си е изживяване на лирическата!
-
Браво, Мария!
Наистина си го написала и оформила като въже. Добре, че имаш нищо под въжето - значи си стъпила здраво на земята!
Поздрави, за чудесното стихо! -
Силви, надявам се и друг път да имаш потребност да се спреш пред моите стихове! Благодаря ти!
-
Радвам се много,че си ме открила Пастирке на светулки!!!
Не е било напразно,
толкова сме близки...
А и светулките виреят само на чист въздух!!! -
Пламъче,та ти светиш и прогонваш всички лошо! Да не си се разтревожила за мен? Недей, мила! Това е старо стихотворение и си е един графичен експеримент.Силно те прегръщам!
-
Многократно чета този стих от вчера, Мария! И не мога да го коментирам! Прегръщам те!!!
-
Хубаво е, че ти е харесало,но не ме радва това, че отговаря на настроението ти, Доче.Изпращам ти рояк светулки, за да стане по-светло на душата ти, мила!
-
Хареса ми...(И отговаря на настроението ми...)Благословена си,Мария!
-
В слънчевия сноп лъчи е спасението ни. И ти мислиш като мен, нали, Ивон?Благодаря ти, че си тук!
-
Радвам се, че ти харесва, Галя! Реших да потърся графична представа на текста,която наистина да наподобява въже или слънчев сноп лъчи.
Дано се е получило! -
Много хубав стих!
-
Бароне, аз..., аз..., дори не знам какво да кажа...Бихте ли ми поръчали едно ветрило, да си повея с него и да разхладя следите, оставени в мен от коментара Ви? Да прочета такива думи и то, изписани от Вас - Големия Поет- е неочаквано висока чест за мен, Ваше благородие!
-
Слънчев лъч в Голямата българска поезия си, това и мъртвите ще разберат някой ден, Мария. Ценя те високо. Барона
-
Сигурно това е, защото лирическата виси на слънчев сноп лъчи!
Получава се нещо като магия!Дано е по-силна от блатото!
Благодаря за коментара, Веси! -
Уж е тъжно,а ритъмът е много приятен и лек и успокоява...
Интересно и оргинално е !!!
Поздрав и от мен!!! -
Много точно го определи, Мариан - състояние на духа!
Приветствам те за синтезирания аналитичен коментар и ти благодаря за него! -
Възхитителен коментар, Аличка, с превъзходна степен! Обичам мисленето ти, породено от моите стихове! Дори си мисля, че ги правиш по-красиви! Благодаря ти!
-
И да го риташ, и да не - то от нищо не разбира... това нищо
Смелостта, Мария, са добре овладени страхове, а в контекста на твоя стих - умение да се катерим по въжето им. Апропо, на умерената доза страх й казват самосъхранение... Но ти се дръж за лъчите и реши в коя посока на въжето да тръгнеш - нагоре или надолу... Всъщност, не е ли по-важно движението?... иначе ни дебне нищото...
Поздрави! -
Това си е изпитание и решение на лирическата, аз само рисувам с думите - моите боички, отговарящи на цвета на мислите и емоциите ми.
Веси, трябва да се науча да правя някои неща с яд каръшик, права си!
Страхувам се точно от падането, Боромире. Иначе с удоволствие вървя или летя в сънищата си нагоре!
Илко, нали това е само едно стихотворение, ние като автори можем да влезем във всякакъв образ и изживяване и това му е хубавото на писането - прави те различен!
Неделина, приемам "вината" си с радост! Срещите ми с твоите коментари винаги ме радват! -
Ето, вече съм при една пастирка на светулки, която напоследък загубва по някоя, а другите се възползваме. Един - за светулкови очи, друг за еротични блянове... Много светулчено стана из сайта, ама да ти кажа,пастирке, ти си виновна
Стига с шегите ! Твоята поезия ме докосва и ме кара да се чувствам в плен както теб, на слънчев сноп вися...!
Поздравявам те,Мария! -
За мен е удоволствие - пак ще кажа - със светулки, без светулки - не трябва да се страхуваме от падането... я си помислете един орел по колко пъти на ден пада от гнездото си, за да го поеме вятъра и издигне към небето.
Освен това, летящите с мото-делта-планери казват: "височина + скорост = на живот" :::) -
Тази примка знаеш ли колко лесно се къса - с яд каръшик (му казват)!
-
Важно е да светят, да пръскат светлина, която да сплетеш като спасителен сноп и да не паднеш в това под теб.
Здравей, Розичке, радвам се да те видя! -
А може би е сноп лъчи от светулки...
-
Интересни са разсъжденията ти, Боромире, харесват ми! С ти благодаря, че ги сподели, коментирайки стихотворението ми!
-
Много ми харесва!
Важно е да умееш да се хващаш сам за косата и да се изваждаш от ямата ::)
Освен това, падайки, можеш да разпериш криле и да литнеш мноооого на високо!
А иначе поезията е добра! -
Нина, Руми, Ваня - благодаря за светлите лъчи на приятелството ви!
Те могат и слънцето да заместят! -
Познато преживяване! Много е хубаво/стихотворението, не прежвяването/.Поздрав!
-
Харесах !Поздравления!
-
Така и правя, добре, че е тази светлина над мен! Поздрав,Валка!
-
Не ритай нищото, Пастирке,
вкопчи се в оня сноп светлинен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
