28 сент. 2024 г., 17:03  

В пропастта на отчаянието

579 0 0

В пропастта на отчаянието

пропаднах от страха да не се проваля.

Видях и други там. 

Никой не искаше да остане в калта, 

заровен в пръстта. 

Всички се бореха за свобода

от пропастта на смъртта.

 

Те бяха живите-мъртви,

но бяха решено твърди,

че искат да избягат

дори сили да нямат. 

 

С корона видях и барона.

Нямаше го трона нито престола. 

Явно славата не те спасява, 

а те покорява и глава ти скланя. 

А какво оживотворява, 

какво вдъхновява?

 

За пари ли ставаш всеки ден? 

Не си ли в плен? 

Не можеш да скачаш като елен, 

защото си плячка и чужда играчка. 

 

На какво се надяваш?

На кого глава облягаш?

На човека до теб ли разчиташ?

Не виждаш ли, не отчиташ,

че и дори да го възпиташ

пак ще се отричаш

от любовта на глупостта, 

защото това е само повърхността? 

 

Къде тогава е сигурността? 

В себе си не мога дори да вярвам.

Не за първи път поддавам

и отново пропадам. 

 

Има ли светлина в тунела? 

Не искам да съм в котела! 

Лъх свобода... 

На какво да държа? 

 

Дълга поема, 

нова тема,

поредната дилема...

Не е края на дуела! 

 

Извиках към небето!

Към Този Който е над

полето и морето. 

Помогни ми! 

Покажи ми!

Смисъл дари ми! 

 

Видях Светлина!

Хвана ме за ръка! 

Сега мога да вървя, 

мога да летя!

 

Поглеждайки отново ямата,

казвам: Излизайте от драмата! 

Земята се върти, живота цъфти! 

Елате и вижте, колко души са обновени!

Елате и Вие бъдете спасени! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...