В пътя на разсъмване
Тежки ми са вечерите- дългите,
и луната даже не ме радва.
Сякаш чувствата ми са на стъргите
и тъга във мене се прокрадва.
Черното изхвърлям за разсънване
и кога петлите ми пропеят,
да се видя в пътя на разсъмване...
И птички рано песни да ми пеят.
И с деня си двама да се вдигаме
над земята златна и красива.
Със очи звездите да достигаме
над луната- жълта самодива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
