12 янв. 2010 г., 23:27

В ресторанта... 

  Поэзия
621 0 5

В ресторанта...

 

Защо в ресторанта всички ни гледат в очите,

нима виждат майсторски скритите сълзи

и не смее никой, нищо да попита,

толкова ли много си личи?

 

Някои ни плюят, други съжаляват,

трети разбират, че любов в нас гори,

а някои да се самоуспокоят клюкарят:

-Този тази нощ ще изневери!

 

Толкова погледи задават въпроси,

на които отговор нямам и аз:

-Ти нямаш ли вкъщи жена, непрокопсаник,

а ти мила, любящ съпруг у вас?!

 

Гледат ни и съдят всички,

а тук-там и някое добро око:

-Кажете, грешно ли е да се обича,

една по-късно дошла любов?

 

Всеки позиция има в ресторанта

и я казва на масата си скришно,

само ние с теб стоим в средата

и нямаме посока, нито решение, нищо...

 

И всички проклинат наздравицата наша,

ах само да знаеха, че последна е тя,

моля те, целуни ме страстно и хвърли тази чаша,

завинаги да счупим две крила!

 

И след много години в ресторанта съм пак,

а нашата маса неотсервирана стои,

с надпис: Тук седеше любовта,

която не успя да победи!

 

19.08.2009

 

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е!
  • Честит рожден ден Ради,желая ти много здраве и много творческа муза,за да ни радваш по-често с нови стихове!
  • Страхотно,много интересно ...
    Така е,всеки гледа чуждият живот изпускайки своите мигове ..
    Важно е да се усетиш на време
    Таа Браво ... 6 (:
  • Последната среща,но не и последната любов,дерзай!
  • !!!Улисани да обсъждат чужди животи,забравят да изживеят своите...Поздрав за стиха Ради,оригинален замисъл,хареса ми!
Предложения
: ??:??