В ресторанта...
В ресторанта...
Защо в ресторанта всички ни гледат в очите,
нима виждат майсторски скритите сълзи
и не смее никой, нищо да попита,
толкова ли много си личи?
Някои ни плюят, други съжаляват,
трети разбират, че любов в нас гори,
а някои да се самоуспокоят клюкарят:
-Този тази нощ ще изневери!
Толкова погледи задават въпроси,
на които отговор нямам и аз:
-Ти нямаш ли вкъщи жена, непрокопсаник,
а ти мила, любящ съпруг у вас?!
Гледат ни и съдят всички,
а тук-там и някое добро око:
-Кажете, грешно ли е да се обича,
една по-късно дошла любов?
Всеки позиция има в ресторанта
и я казва на масата си скришно,
само ние с теб стоим в средата
и нямаме посока, нито решение, нищо...
И всички проклинат наздравицата наша,
ах само да знаеха, че последна е тя,
моля те, целуни ме страстно и хвърли тази чаша,
завинаги да счупим две крила!
И след много години в ресторанта съм пак,
а нашата маса неотсервирана стои,
с надпис: Тук седеше любовта,
която не успя да победи!
19.08.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
