В ресторанта на живота
- Една голяма порция живот!
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос
и порцията, вярно, е голяма.
Но е сгрешил любимия ми сос,
а в гарнитурата ми радост няма.
Сърдита, като почетен клиент,
аз искам на света да се оплача.
Заема поза на мъдрец в Ташкент,
а аз дори не мога да заплача.
Защо ли вземат в този ресторант
да ни сервират дяволи рогати?
Знам - дяволъкът си е баш талант
и в нашия живот е на заплата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
Много ми хареса стиха ти! Поздравления!
