izi55 (Ива ВалМан)
129 102
18 окт. 2022 г., 08:35

В роля 

  Поэзия
260 1 2

Аз тъкмо се научих на доверие,

ти ме предаде. Три пъти. И то от страх...

Затъна във прилежно лицемерие.

Простих ти два пъти, но трети не успях.

 

Играеш ролята си зле, но упорито,

а публиката е непретенциозна,

аплодира те, дори на БИС те вика,

усещаш фалша ѝ дори в гримьорната.

 

От страх гримът не триеш от лицето си,

без него няма сам да се познаеш.

И не поглеждаш даже във сърцето си,

защото знаеш – там съм, то ме пази.

 

Само скришом, сам щом си и през антракта,

признаваш как с години мен си чакал,

а после пак отново слагаш маската,

играейки в поредния спектакъл...

 

Очите ти ме търсят сред тълпата,

надяваш се неволно да ме видиш там.

Играеш с поглед, вперен във вратата,

но, съжалявам, фарсът не е моят жанр.

© Ива ВалМан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??