Очите да излъжеш
не успяваш
образът пленява
мисълта
тръпката -
усеща се през кожата
Вселенски миг
поражда любовта.
В разстоянието
от две сърца
искрата
бърза да прескочи
разбираш го,
когато дишането спре,
а във вените ти
втурне се поточе.
И странен огън
вътрешно те пали
ходилата ти
олекват за света
вървиш,
не чакаш светофари
на крилото
на "зелената вълна"!
И когато тихо
вечерта
пътят ти завърши
във прегръдка
и без въпроси -
любовта
обсипва те
със хиляди целувки
и Слънцето
превръща се в Луна,
а звездите
във блестящи изумруди
не търсиш "утре",
а "сега",
в поля
от цветни пеперуди...
© Весела Маркова Все права защищены