да се събудиш…
между дъхави
треви
завили
голотата ти
с безбрежност…
и бавно да рисуваш тишината
по пръстите
на плачещи
върби
сънят ти
да прелива
в нежност
а после да политне към зората…
…
и по следите на деня
да пориш
сутрин
бреговете
на
не –
загубила се
в мрака
самота…
и в шепи с дъхава трева
след утрото
да търсиш
цветовете
на
не –
погубена
в сърцето
красота…
© Бехрин Все права защищены
!!!