... ... ...
да се събудиш…
между дъхави
треви
завили
голотата ти
с безбрежност…
и бавно да рисуваш тишината
по пръстите
на плачещи
върби
сънят ти
да прелива
в нежност
а после да политне към зората…
…
и по следите на деня
да пориш
сутрин
бреговете
на
не –
загубила се
в мрака
самота…
и в шепи с дъхава трева
след утрото
да търсиш
цветовете
на
не –
погубена
в сърцето
красота…
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
