В сияние оплело неизречени думи
В сияние оплело неизречени думи
и раздаващо щедро сляпа тъга.
В мистерията на идващото утро: Бяс!
И лудост кръжаща в светлината.
В кръвта на татуираните сини вени
и безвъзмездно отлетялото усещане.
В ужасяващия звук на вечния грак
и крилата на гарваните черни.
В пробуждане от заскрежената кожа
и мисли принадлежащи на друго време.
В краткия сън от лъжовна идилия
и пиянство от хамелеонова песен.
Във вечната изтъкана желязна тъкан
и онези шарки корозия по нея...
Остават белези от тъжни камбани,
завинаги да звучат в тишината!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
