В сияние оплело неизречени думи

14 mar 2005, 12:06

Poesía

1153 0 6

В сияние оплело неизречени думи

и раздаващо щедро сляпа тъга.

В мистерията на идващото утро: Бяс!

И лудост кръжаща в светлината.

В кръвта на татуираните сини вени

и безвъзмездно отлетялото усещане.

В ужасяващия звук на вечния грак

и крилата на гарваните черни.

В пробуждане от заскрежената кожа

и мисли принадлежащи на друго време.

В краткия сън от лъжовна идилия

и пиянство от хамелеонова песен.

Във вечната изтъкана желязна тъкан

и онези шарки корозия по нея...

Остават белези от тъжни камбани,

завинаги да звучат в тишината!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AmazonkA (Марина Петрова)

2005-03-17T10:13:01+02:00

Благодаря Ви момчета!Радва ме факта, че ме разбирате
Vladi_89 (Владимир Петков)

2005-03-16T16:34:21+02:00

Ооооо да!!!определено е много добро.Успяла си да придадеш невероятно чувство в него.Поздравления много ми хареса.
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2005-03-16T16:21:02+02:00

Браво!Не знам какво мога да кажа!Много силни думи.Страшна работа си!
AmazonkA (Марина Петрова)

2005-03-16T12:37:57+02:00

Благодаря ви
Fabiana (Галя Николова)

2005-03-14T14:51:10+02:00

Интересно - шарки от корозия по желязна тъкан - Поздрав!
^AkAsHa^ (Петя Николова)

2005-03-14T14:37:19+02:00

много ми хареса доста е дълбоко кара те да се замислиш над много неща на мене едва от третия ми прочит успях да зацепя е получаваш 6