В спомена на обичта
В спомена на обичта
Летете, спомени,
с крилете на щастието.
Пренасяйте трепети и чувства,
затопляйте човешката гръд
и я прочиствайте.
Бушувай, кръв
и се разхождай по сянката на
радостта и в стъпките на ритъма,
да бъде твоята сила.
Да се отпуснат раменете
под напора на сладостта.
И всеки шум да носи шепота
на глас познат и всеки вик да
бъде зов.
Очите да поглъщат,
ръцете да докосват и смисълът
да бъде мярата, когато си остал
сам.
Мелодия да бъде вярността, спряла
във косите бели, поточета притихнали
в сълзите да се спрат, когато си в спомена
на обичта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены