В спомена на обичта

Летете, спомени,

с крилете на щастието.

Пренасяйте трепети и чувства,

затопляйте човешката гръд

и я прочиствайте.

Бушувай, кръв

и се разхождай по сянката на

радостта и в стъпките на ритъма,

да бъде твоята сила.

Да се отпуснат раменете

под напора на сладостта.

И всеки шум да носи шепота

 на глас познат и всеки вик да

бъде зов.

Очите да  поглъщат,

ръцете да докосват и смисълът

 да бъде  мярата, когато си остал

сам.

Мелодия да бъде вярността, спряла

във косите бели, поточета  притихнали

в сълзите да се спрат, когато си в спомена

на обичта...