21 nov 2015, 0:26

В спомена на обичта

491 0 0

                                                                        В спомена на обичта

 

 

Летете, спомени,

с крилете на щастието.

Пренасяйте трепети и чувства,

затопляйте човешката гръд

и я прочиствайте.

 

Бушувай, кръв

и се разхождай по сянката на

радостта и в стъпките на ритъма,

да бъде твоята сила.

 

Да се отпуснат раменете

под напора на сладостта.

И всеки шум да носи шепота

 на глас познат и всеки вик да

бъде зов.

 

Очите да  поглъщат,

ръцете да докосват и смисълът

 да бъде  мярата, когато си остал

сам.

 

Мелодия да бъде вярността, спряла

във косите бели, поточета  притихнали

в сълзите да се спрат, когато си в спомена

на обичта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...