В стаята ти влязох и
не пожелах да изляза.
Какво намерих там ли?
Съкровище - твоето
добро и силно мъжко сърце,
сблъсках се с амбицията
и бунтарския ти дух.
Бе ми сигурно,
свободно и щастливо.
Дали те обичах?
Да.
Дали е било достатъчно?
Не.
Не.
Щом обичаш, даваш свобода.
Ако е било взаимно и
истинско, сам ще се върнеш.
Излизам от стаята ти.
Дълбоко ме пронизва болката.
Липсваш ми.
Искам те.
Но пуснах те на свобода.
А Времето ще покаже Истината.
Поздрави!