26 mar 2007, 16:08

В стаята ти

  Poesía
578 0 3

В стаята ти влязох и не пожелах да изляза. Какво намерих там ли? Съкровище - твоето добро и силно мъжко сърце, сблъсках се с амбицията и бунтарския ти дух. Бе ми сигурно, свободно и щастливо. Дали те обичах? Да. Дали е било достатъчно?
Не.
Щом обичаш, даваш свобода. Ако е било взаимно и истинско, сам ще се върнеш. Излизам от стаята ти. Дълбоко ме пронизва болката. Липсваш ми. Искам те. Но пуснах те на свобода. А Времето ще покаже Истината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...