5 окт. 2024 г., 09:14  

В студената нощ 

  Поэзия
144 12 13

В студената нощ аз мисля за теб,
затворник на дългата зима.
Как мразя снега по-твърд и от лед,
фирнован от злите години.  

В студената нощ те завивам с мечти -
мечтите, че нас ще ни има,
напук на света, който все се върти,
напук на шагреново минало.  

В студената нощ ти запалвам звезда
с бенгалски огньове да свети.
Стопли се на тяхната ярка следа,
ти ангел дошъл от небето.  

В студената нощ аз те галя с ръка,
в усмивката твоя възкръсвам.
Над нас мига космосът - черна река,
със звездни конфети ни ръсва.  

В студената нощ две самотни души
се сливат в невинна прегръдка.
Със святост, със святост тя злото руши,
отронила божия тръпка.  

В студената нощ пак мисля за теб
под тъмния свод на безкрая.
Докосват се устните дълго, безчет,
с целувка достигнали рая.
 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??