В студената нощ
В студената нощ аз мисля за теб,
затворник на дългата зима.
Как мразя снега по-твърд и от лед,
фирнован от злите години.
В студената нощ те завивам с мечти -
мечтите, че нас ще ни има,
напук на света, който все се върти,
напук на шагреново минало.
В студената нощ ти запалвам звезда
с бенгалски огньове да свети.
Стопли се на тяхната ярка следа,
ти ангел дошъл от небето.
В студената нощ аз те галя с ръка,
в усмивката твоя възкръсвам.
Над нас мига космосът - черна река,
със звездни конфети ни ръсва.
В студената нощ две самотни души
се сливат в невинна прегръдка.
Със святост, със святост тя злото руши,
отронила божия тръпка.
В студената нощ пак мисля за теб
под тъмния свод на безкрая.
Докосват се устните дълго, безчет,
с целувка достигнали рая.
© Младен Мисана All rights reserved.
