В сънища...
Навън нощта разплита черните коси,
във къдрите стопява се мъглата...
с ръце поръсва лунен прах, звезди,
целува с устни трепетно листата.
И с вятъра запява, гони тишината,
долавям стъпките й - в мен кънтят,
очите ми и тази вечер - в тъмнината,
будуващи не могат да заспят...
Навън нощта със сенките играе...
рисува сънища по тънките стъкла,
но колко мъчно е, едва ли знае - ...