То беше само сън -
от устните ти ненаситно пих,
стопих и болката и самотата,
а после стана светло като в стих,
дочувах ударите на сърцето в тишината.
Отнякъде долитна нежна песен
и всичко бе окъпано в любов,
светът със тебе беше интересен,
красив и слънчев, светъл, нов.
Събудих се... и трескаво шептях,
към спомените втурвах се и тичах,
пред никого за нищо нямах грях,
освен пред този, който ме обича.
© Адриана Борисова Все права защищены