5 дек. 2013 г., 22:54

В съня ми

939 0 1

То беше само сън -

от устните ти ненаситно пих,

стопих и болката и самотата,

а после стана светло като в стих,

дочувах ударите на сърцето в тишината.

Отнякъде долитна нежна песен

и всичко бе окъпано в любов,

светът със тебе беше интересен,

красив и слънчев, светъл, нов.

Събудих се... и трескаво шептях,

към спомените втурвах се и тичах,

пред никого за нищо нямах грях,

освен пред този, който ме обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Грях...сърцето не признава такива категории.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...