То беше само сън -
от устните ти ненаситно пих,
стопих и болката и самотата,
а после стана светло като в стих,
дочувах ударите на сърцето в тишината.
Отнякъде долитна нежна песен
и всичко бе окъпано в любов,
светът със тебе беше интересен,
красив и слънчев, светъл, нов.
Събудих се... и трескаво шептях,
към спомените втурвах се и тичах,
пред никого за нищо нямах грях,
освен пред този, който ме обича.
© Адриана Борисова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
