5.12.2013 г., 22:54

В съня ми

934 0 1

То беше само сън -

от устните ти ненаситно пих,

стопих и болката и самотата,

а после стана светло като в стих,

дочувах ударите на сърцето в тишината.

Отнякъде долитна нежна песен

и всичко бе окъпано в любов,

светът със тебе беше интересен,

красив и слънчев, светъл, нов.

Събудих се... и трескаво шептях,

към спомените втурвах се и тичах,

пред никого за нищо нямах грях,

освен пред този, който ме обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Грях...сърцето не признава такива категории.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...