Откакто те видях, макар на снимка
осъзнах, че си бил ти истински герой
и макар, че дядо много рано си замина,
всички тук те помнят със добро!

Очите ми са вечно уморени, дядо
дори когато в тях не виждаш ти сълзи,
защото няма нищо може би по-тъжно,
да имаш дядо, а да си отиде преди да се родиш!

Ти си замина, да, но тук си жив все още
и твоя внук те пази дълбоко в своето сърце,
и макар сега от него да си толкова далече....
той много често да знаеш се сеща за теб!

Колко много от теб щях да науча....
Да не се предавам и с всичко аз да се боря,
но Господ вярвам знае точната посока
и каквото и да каже, винаги в сърцето мое ще те пазя!