В тебе – жената, съзрях добротата - стих: от MOJSEI (Валери Рибаров)

7 янв. 2007 г., 23:58

Поэзия

686 0 3

Сърцата ни бдяха, защото видяха,

дори сред роднини, онези пустини,

които растяха, а също твърдяха,

че наште години са райски градини.

По пътя нелесен запяхме си песен

и бурята дива, със сянката сива

живота отнесен, направи чудесен,

а ти си грижлива и толкоз игрива,

че бързо разбрах, когато съзрях,

че туй огледало любов ни е дало,

а ние – сред тях, с теб запламтях

в дело, създало – душите отдало.

В новото време, отхвърлихме бреме,

а ти ме покани и с върли закани

човекът си дреме и иска да вземе,

но как ли ще храни души неразбрани?!

Набързо създадохме праг, за двамата драг

с приятелство вечно, дори и сърдечно,

че знаеме как и във талази на враг,

делото човечно да го правим далечно.

Почувства у мене вълшебно горене,

с което мечтите, дарили звездите

ни дадоха бдене, но не и стоене

и ето, сълзите не парят душите…

В тебе – жената, съзрях добротата

и станах готов за нашта любов-

подадох ръката, поех си съдбата

и този обков създаде живота ни нов.