1 окт. 2018 г., 11:17

В тебе се заклевам – Любовта

682 3 6

Ела любов – та аз не искам друго,

ти стигаш ми дори за сто лета,

изпълнена със чувствата си луди,

ела, преобърни я таз съдба.

 

И разпилей я – семе на глухарче

с безброй чадъри литнали в поля.

Животът мой не ще да бъде мрачен,

щом в тебе се заклевам – Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Дарина, Гееорги, Илияна, Елица, Елка! Сигурно е така Георги, ту се помрачи, ту се просветли! Наивник съм аз
  • Прекрасен стих! Да бъде любов! Поздравления, Данаиле!
  • Любовта осмисля живота ни...
    Хубаво си го казал, Данаиле.
  • Много ми хареса. Поздрави!
  • Заблуждаваш се. Има много мрачни любови. Да го е страх човек да си ги пожелае.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...