В темелите на Самотата...

Вятър северен въздъхва –

птица изкрещя́ в нощта...

Търси там предречен влъхва –

о́ще своята звезда...

... Самотата спря до мене

дъвчейки в уста трева

и погали уморените –

мои тъжни сетива́...

И във тази вечер есенна

в болка ме превъърна тя –

разлюля ми равновесието

неустойчиво в нощта...

Залюля се и душата –

с мислите за тъжни дни...

...А в темелите си Самотата,

като сянка ме вгради́...

24.10.2020.