24 окт. 2020 г., 20:00

В темелите на Самотата...

424 0 0

 

В темелите на Самотата...

 

Вятър северен въздъхва –

птица изкрещя́ в нощта...

Търси там предречен влъхва –

о́ще своята звезда...

 

... Самотата спря до мене

дъвчейки в уста трева

и погали уморените –

мои тъжни сетива́...

 

И във тази вечер есенна

в болка ме превъърна тя –

разлюля ми равновесието

неустойчиво в нощта...

 

Залюля се и душата –

с мислите за тъжни дни...

...А в темелите си Самотата,

като сянка ме вгради́...

 

24.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...