jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

24 окт. 2020 г., 20:00

В темелите на Самотата...

Поэзия » Другая

417 0 0

В темелите на Самотата...

Вятър северен въздъхва –

птица изкрещя́ в нощта...

Търси там предречен влъхва –

о́ще своята звезда...

... Самотата спря до мене

дъвчейки в уста трева

и погали уморените –

мои тъжни сетива́...

И във тази вечер есенна

в болка ме превъърна тя –

разлюля ми равновесието

неустойчиво в нощта...

Залюля се и душата –

с мислите за тъжни дни...

...А в темелите си Самотата,

като сянка ме вгради́...

24.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0