24 oct 2020, 20:00

В темелите на Самотата...

  Poesía » Otra
425 0 0

 

В темелите на Самотата...

 

Вятър северен въздъхва –

птица изкрещя́ в нощта...

Търси там предречен влъхва –

о́ще своята звезда...

 

... Самотата спря до мене

дъвчейки в уста трева

и погали уморените –

мои тъжни сетива́...

 

И във тази вечер есенна

в болка ме превъърна тя –

разлюля ми равновесието

неустойчиво в нощта...

 

Залюля се и душата –

с мислите за тъжни дни...

...А в темелите си Самотата,

като сянка ме вгради́...

 

24.10.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...