В темелите на Самотата...
В темелите на Самотата...
Вятър северен въздъхва –
птица изкрещя́ в нощта...
Търси там предречен влъхва –
о́ще своята звезда...
... Самотата спря до мене
дъвчейки в уста трева
и погали уморените –
мои тъжни сетива́...
И във тази вечер есенна
в болка ме превъърна тя –
разлюля ми равновесието
неустойчиво в нощта...
Залюля се и душата –
с мислите за тъжни дни...
...А в темелите си Самотата,
като сянка ме вгради́...
24.10.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
