В тишината
Тишината е тихото бойно поле, щом утихнат
след страстите нашите голи прозрения
и от мрака невидим паяжина творец плете,
стъпки глухи засипва вятър студен, с виелица...
Тишината говори... Стига да можеш наум
да преосмислиш отново думи раними и спомени,
да си отворен да виждаш в едно опустяло небе –
пречки затрупали пътя ти и разрушили те паметно.
Тишината от тебе нищо значимо не взе.
Тя е спасение, диша родена в мълчание.
Пусни я да влезе в твойто ранено сърце,
довери ѝ се, вярвай, тя е начало и нова страница.
АЛБЕНА ИВАНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Тодорова Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
