29 мар. 2007 г., 13:22
В тоналност с вятъра
Забързана съм днес и малко шумна.
Страхът е победен и ще се сбъдна
в тоналността с гласа на вятъра...
ще бъда аз самата гамата минорна,
а той мажорно мене ще възпява.
Във шепите си стискам изгреви за двама.
В усмивката си сто слънца за него пазя.
По устните ми щедра медовина е преляла.
Любов е вятърът, когато е за двама.
Ще бързам, както винаги, да бъда първа
в последната любов, която имам...
И нека тя да си остане предпоследна,
когато в изгревите с лъчите се пресичам,
защото още много имам да обичам...
Страхът е победен и ще се сбъдна
в тоналността с гласа на вятъра...
ще бъда аз самата гамата минорна,
а той мажорно мене ще възпява.
Във шепите си стискам изгреви за двама.
В усмивката си сто слънца за него пазя.
По устните ми щедра медовина е преляла.
Любов е вятърът, когато е за двама.
Ще бързам, както винаги, да бъда първа
в последната любов, която имам...
И нека тя да си остане предпоследна,
когато в изгревите с лъчите се пресичам,
защото още много имам да обичам...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поредния ти прекрасен стих чета!!!
Поздрави, Жени!!!
п.с. "вЪв" -
Благодаря ви Зоя, Здравче и Дора!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
в последната любов, която имам...
И нека тя да си остане предпоследна,
когато в изгревите с лъчите се пресичам,
защото още много имам да обичам...
...
Разтърси ме!!!
Браво, Джейни!