В тоналност с вятъра
Забързана съм днес и малко шумна.
Страхът е победен и ще се сбъдна
в тоналността с гласа на вятъра...
ще бъда аз самата гамата минорна,
а той мажорно мене ще възпява.
Във шепите си стискам изгреви за двама.
В усмивката си сто слънца за него пазя.
По устните ми щедра медовина е преляла.
Любов е вятърът, когато е за двама.
Ще бързам, както винаги, да бъда първа
в последната любов, която имам...
И нека тя да си остане предпоследна,
когато в изгревите с лъчите се пресичам,
защото още много имам да обичам...
Страхът е победен и ще се сбъдна
в тоналността с гласа на вятъра...
ще бъда аз самата гамата минорна,
а той мажорно мене ще възпява.
Във шепите си стискам изгреви за двама.
В усмивката си сто слънца за него пазя.
По устните ми щедра медовина е преляла.
Любов е вятърът, когато е за двама.
Ще бързам, както винаги, да бъда първа
в последната любов, която имам...
И нека тя да си остане предпоследна,
когато в изгревите с лъчите се пресичам,
защото още много имам да обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
