10 сент. 2024 г., 09:58

В този есенен ден

682 7 15

За двама ни този ден е надежда,

започнала преди много лета.

И днес в очите ти се оглеждам,

и пак откривам в тях любовта.

Този есенен ден е началото

на общия път, по който вървим.

Бавно вехнат лицето и тялото,

но все така за ръце се държим.

И в този ден се събуждам до теб,

както през всички изминали дни.

Светът навън е така променен…,

но имаме дом от любов и мечти.

В този ден ме прегърна унесен,

с влюбена нежност до мене заспа.

Нашият ден… И отново е есен -

сезонът, който с любов ни събра.

 

10.09.2024

 

                                        Посветено

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доче, благодаря ти! 💖
  • И есента е сезон за привличане...
    (Той чрез теб е ударил джакпота.)
    Желая ви най-дългото обичане
    все тъй да украсява ви живота.
  • Мини, Марко, Георги, стоплихте ме с коментарите си! Благодаря ви от сърце! 💖
  • Много мило 😊
    Честита годишнина и все така, напред, с Любовта!
  • Леле ! Страхотно посвещение !
    Нямам повече от пет звезди, за да ти ги дам всичките !
    Поздрави за творбата !

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...