До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина.
Единственото което забелязах е,
че оставям следи в пейзажа на безкрайната
пустинна пустота, дано никой не се заблуди
да тръгне по моите стъпки, защото ще се
сблъска с лудостта на липсващите елементи,
които поддържат живота.
Доста често и вятърът се вихреше ...