В търсене

13.08.2014 г., 9:00 ч.

Поезия » Философска

385 0 2

До този момент оазисът се оказа химера,

но аз вече бях поел по пътя, и крачех в

посока, която обещаваше среща с неговата

прословута зеленина и спасение от

нетърпимата горещина.

Единственото което забелязах е,

че оставям следи в пейзажа на безкрайната

пустинна пустота, дано никой не се заблуди

да тръгне по моите стъпки, защото ще се

сблъска с лудостта на липсващите елементи,

които поддържат живота.

Доста често и вятърът се вихреше

създавайки непрогледни пелени,

на моменти искаше да ме затрие,

като че ли да ми спести лутането

в тази мрежа от бушуващи частици.

На хоризонта нищо няма,

нито изход, нито промяна,

търсенето продължава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.