В търсене
До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина.
Единственото което забелязах е,
че оставям следи в пейзажа на безкрайната
пустинна пустота, дано никой не се заблуди
да тръгне по моите стъпки, защото ще се
сблъска с лудостта на липсващите елементи,
които поддържат живота.
Доста често и вятърът се вихреше
създавайки непрогледни пелени,
на моменти искаше да ме затрие,
като че ли да ми спести лутането
в тази мрежа от бушуващи частици.
На хоризонта нищо няма,
нито изход, нито промяна,
търсенето продължава.
© Бойко Виденов All rights reserved.
