Аз знам, че любовта, измислена от дяволите в ада,
ме чака някъде, за да ме изгори на клада
и с риск отново да съм наранена ,
ще продължавам тиха, кротка и смирена,
да търся нечий нежен глас,
заради който пак да се усмихна аз,
да се стремя през всеки ден, в който съществувам,
да уловя спокойствието, което нощем все сънувам
и пред нищо няма да се спра, за да намеря
прегръдката на две ръце, в които да треперя,
пулса на едно сърце, което да тупти за мен,
блясъка на едни очи, в които вечно да съм в плен, ...