Аз знам, че любовта, измислена от дяволите в ада,

ме чака някъде, за да ме изгори на клада

и с риск отново да съм наранена ,

ще продължавам тиха, кротка и смирена,

да търся нечий нежен глас, 

заради който пак да се усмихна аз, 

да се стремя през всеки ден, в който съществувам,

да уловя спокойствието, което нощем все сънувам 

и пред нищо няма да се спра, за да намеря 

прегръдката на две ръце, в които да треперя,

пулса на едно сърце, което да тупти за мен, 

блясъка на едни очи, в които вечно да съм в плен,

лицето на един човек, с който всичко да деля 

и топлината на една душа, която да е половината от моята душа!