Nov 12, 2010, 9:29 PM

В търсене на любовта

  Poetry » Love
727 0 0

Аз знам, че любовта, измислена от дяволите в ада,

ме чака някъде, за да ме изгори на клада

и с риск отново да съм наранена ,

ще продължавам тиха, кротка и смирена,

да търся нечий нежен глас, 

заради който пак да се усмихна аз, 

да се стремя през всеки ден, в който съществувам,

да уловя спокойствието, което нощем все сънувам 

и пред нищо няма да се спра, за да намеря 

прегръдката на две ръце, в които да треперя,

пулса на едно сърце, което да тупти за мен, 

блясъка на едни очи, в които вечно да съм в плен,

лицето на един човек, с който всичко да деля 

и топлината на една душа, която да е половината от моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...