29 дек. 2006 г., 14:57

В утрото се сбират птици...

680 0 11
В утрото се сбират птици на ята,
чувам как подвикват своите малки.
Ще напуснат скоро топлите гнезда,
ще си тръгнат, моите лястовички...
Аз ще бъда тук, във тази стая.
През прозорецът ми, моята врата,
пак ще съзерцавам, ще мечтая,
че някога и аз ще литна към света!
Той е много шумен,  непознат,
аз за него странница останах.
Все жадувах да прегърна този свят,
ала  някак си, така и не успях.
Ще си кажа: все едно, нали живях,
със всички страхове в сърцето.
И със всички сили, колкото можах,
го обичах, като за последно...
Ето, тръгват птиците, ще отлетят!
Ще се ширнат в светли хоризонти!
Да политна с тях, не съумях...
а в една душа със птиците живях!
--.08.2006.г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...