В утрото се сбират птици...
В утрото се сбират птици на ята,
чувам как подвикват своите малки.
Ще напуснат скоро топлите гнезда,
ще си тръгнат, моите лястовички...
Аз ще бъда тук, във тази стая.
През прозорецът ми, моята врата,
пак ще съзерцавам, ще мечтая,
че някога и аз ще литна към света!
Той е много шумен, непознат,
аз за него странница останах.
Все жадувах да прегърна този свят,
ала някак си, така и не успях.
Ще си кажа: все едно, нали живях,
със всички страхове в сърцето.
И със всички сили, колкото можах,
го обичах, като за последно...
Ето, тръгват птиците, ще отлетят!
Ще се ширнат в светли хоризонти!
Да политна с тях, не съумях...
а в една душа със птиците живях!
--.08.2006.г.
чувам как подвикват своите малки.
Ще напуснат скоро топлите гнезда,
ще си тръгнат, моите лястовички...
Аз ще бъда тук, във тази стая.
През прозорецът ми, моята врата,
пак ще съзерцавам, ще мечтая,
че някога и аз ще литна към света!
Той е много шумен, непознат,
аз за него странница останах.
Все жадувах да прегърна този свят,
ала някак си, така и не успях.
Ще си кажа: все едно, нали живях,
със всички страхове в сърцето.
И със всички сили, колкото можах,
го обичах, като за последно...
Ето, тръгват птиците, ще отлетят!
Ще се ширнат в светли хоризонти!
Да политна с тях, не съумях...
а в една душа със птиците живях!
--.08.2006.г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Браво!
